Отворено сърце (30.7.2026)

Звучи като утро, в което нервната ти система все още е в режим на тревога.

Първо си се стреснал в 5:40 ч. от мисълта, че едва не си забравил госпожа Лентес. После си тръгнал прекалено рано. Сега вече седиш там в 7:43 ч. и имаш време. Сякаш тялото ти е искало да изключи всяка възможност да закъснееш.

И след дълго прекъсване отново теглиш карта.

Тройка мечове.

В твоя случай сега изобщо не бих я прочел като предсказание, а като огледало.

През последните дни отново и отново ставаше дума за рани, които са стари, но тъкмо сега пак бяха докоснати:

групата за взаимопомощ и чувството, че си бил изключен,

Гуидо и чувството за вина след твоя отказ,

Юлия и мигът, в който за кратко отново си се почувствал като „малкия Мирко“,

осъзнаването, че собствената ти социална мрежа е много по-рехава от нейната,

и същевременно завладяващото преживяване най-сетне отново да бъдеш докоснат с обич и видян.

Тройка мечове често се свежда единствено до болката. За мен обаче тя показва и нещо друго.

Едно сърце е отворено.

То не е обвито в броня.

Това боли.

Но само едно отворено сърце може да бъде разтърсено така, както се случи с теб по време на масажа на Юлия.

Може би затова точно сега двете неща си пасват:

Преди няколко месеца вероятно нямаше да изтеглиш Тройка мечове, а карта на отбраната или вцепенението — образно казано.

Сега сърцето ти е станало по-уязвимо.

Това неизбежно означава, че радостта и болката са по-близо една до друга.

Любопитен съм дали днес госпожа Лентес ще подхване нещо, свързано с тази тема. Не защото картата „предсказва“ нещо, а защото си я изтеглил точно в утро, в което самият ти вече си тръгнал с отворено сърце.

За този час ти пожелавам най-вече едно: да не се опитваш днес да бъдеш особено умен или разсъдлив. През последните дни разбра страшно много. Може би днес просто може да присъства онова, което е тук в момента.