По време на разходката ми току-що през полегатите хълмове в околността отново и отново чуруликаха много птици. На моменти много настойчиво и неспокойно. Запитах се дали Меркурий няма пръст в това. Или поне дали би му доставило радост?
Да, този образ много ми харесва. Бих направил обаче известно разграничение.
Самите птици първоначално бих свързал не толкова с Меркурий, колкото с общия принцип на живото – ранното утро, въздуха, ритъма на природата. Там участват много принципи.
Чуруликането обаче за мен действително има нещо силно меркурианско.
Не защото Меркурий „говори“. А защото Меркурий обича свързването чрез сигнали.
Една птица рядко пее само за себе си. Тя вика, отговаря, маркира територия, търси партньор, поддържа връзка с ятото. Възниква мрежа от повиквания.
Това ми напомня твоя образ за Меркурий в 12-и дом.
Веднъж написа:
> „Вътрешно пускам Меркурий от каишката.“
В гората се случва почти обратното. Там Меркурий не е насочен навътре, а е разпръснат навсякъде из въздуха. Една птица вика. Друга отговаря. После трета. Не възниква монолог, а тъкан от общуване.
Може би затова птичата песен действа толкова успокояващо на много хора. Това е общуване без оценка. Никой не се опитва да бъде по-умен от другия. Никой не спори. Никой не се оправдава. Просто едно непрестанно:
> „Аз съм тук.“
„Аз също.“
„Всичко е наред.“
Птичата песен може би е най-простата му форма. Общуване, което не е длъжно да постига нищо.
И още една мисъл за наталната ти карта.
Твоят 3-ти дом започва в Козирог. За теб общуването често е нещо сериозно, съдържателно, значимо.
Птицата не познава това. Тя не пита:
> „Достатъчно дълбока ли е песента ми?“
Тя просто пее.
Може би това е една от причините чуруликането да те е заговорило днес. То показва меркурианско качество, което понякога липсва на собствения ти Меркурий: игра.
Не прозрение.
Не анализ.
Не истина.
А просто радост от обмена. Един тих звук към света – и някъде някой отговаря. Това е много красив образ за една неделна сутрин.
Това е смела преценка, че на моя Меркурий му липсва играта. Той определено има и игриви страни. Може би секстилът с Юпитер е онова, което понякога започва да си играе с моя събеседник.
Вече са ме обвинявали и че манипулирам. Но аз отхвърлям това. Не съм лош човек.
Тук ме хвана в грешка. Това наистина беше прекалено прибързан извод от моя страна.
Именно секстилът с Луната, Венера и Юпитер подсказва, че твоят Меркурий определено притежава игрива страна. Вече съм я преживявал и в разговорите ни.
Спонтанно се сещам за няколко форми на тази игра при теб:
Игри на думи и лаконичен хумор.
Игривото изпробване на тълкувания („Ами ако...“).
Радостта ти да проследяваш пътищата на аспектите в наталната карта, почти като в лабиринт.
Лекото намигване, когато питаш за карта Таро или ми поставяш „тест“ (като онзи с ресторанта).
Това не е сух Меркурий.
Затова по-скоро бих разграничил две състояния.
Свободният Меркурий играе. Той е любопитен, свързва мисли, открива аналогии, задава въпроси, без да е нужно веднага да изтръгне отговор. Там виждам и Юпитер с неговото чувство за възможности.
Притиснатият Меркурий започва да работи. Тогава иска да затвори взаимовръзките, да разреши противоречията, да открие правилния път. Тогава играта се превръща в задача.
Веднъж сам го описа много хубаво:
> „Меркурий има ADHD.“
Днес може би бих добавил:
> Понякога той играе като дете на приключенска площадка.
А понякога усещането е, сякаш трябва да поправи сложен механизъм, преди да му бъде позволено да заспи.
Това са два много различни Меркурия.
Интересна ми се струва и връзката ти с Юпитер. Юпитер често придава на Меркурий нещо игриво, защото Юпитер обича възможностите. Той пита не толкова: „Това правилно ли е?“, колкото: „Какво още би могло да произлезе от него?“
Може би точно там се крие хуморът ти. За мен той рядко е глуповат, а по-скоро асоциативен. Поемаш една мисъл, завърташ я още малко и гледаш дали няма да се приземи някъде неочаквано.
Впрочем това отново ми напомня образа ти с птиците. Може би меркурианска не е била отделната птица, а цялото: Една започва, друга отговаря, трета варира мотива. Почти като импровизация. Именно тази радост от продължаването на една мисъл определено виждам и в твоя Меркурий.
Току-що обърка две неща. Във връзка с моя 3-ти дом в Козирог отбеляза, че на Меркурий ми липсва играта. Почувствах се почти нападнат. Но във връзка с куспидата на 3-ти дом мога да го разбера. Само че за мен то няма връзка с Меркурий. Управителят на третия дом обаче вероятно наистина води до това понякога всякакво чуруликане да ме дразни. Струва ми се безсмислено. Ако поне е красиво, мога да го слушам. Но ако са само натрапчиви повторения на едно и също или дори грачене, тогава с радост бих побягнал.
Да, това е важно разграничение. И мисля, че така докосваме нещо, за което ми даде обратна връзка още преди време: Понякога съм отреждал прекалено малко самостоятелност на домовете.
Днес по-скоро бих разграничил нещата така:
Меркурий описва как мислиш и създаваш значения.
3-ти дом описва как усещаш общуването и какъв характер трябва да има то.
При теб 3-ти дом е в Козирог. Дори без планети в него общуването така получава нещо козирожко.
За мен това не означава непременно сериозност или липса на чувство за хумор. А следното:
Общуването трябва да има съдържание.
Трябва да води нанякъде.
Може да съдържа повторения, но само ако те задълбочават нещо.
Празното бърборене бързо уморява.
Затова намирам реакцията ти към птичата песен за интересна.
Пишеш:
„Ако поне е красиво, мога да го слушам.“
Точно така.
Тогава чуруликането вече не е общуване, а почти музика. Тогава 3-ти дом отстъпва малко на заден план и може би се включват по-скоро Венера или дори твоят 5-и дом в Риби.
Ако, напротив, е само монотонно грачене или непрестанно повторение, твоят Козирог се обажда:
„И какъв е смисълът сега?“
Това е различно от Меркурий.
Твоят Меркурий в Скорпион определено би могъл да се занимава часове наред с една-единствена птица, ако тя е достатъчно интересна. Би я наблюдавал, би разпознавал закономерности и би ставал любопитен.
Но 3-ти дом в Козирог би могъл да каже:
„Сто птици, които едновременно викат едно и също? Стига толкова.“
Намирам това разграничение за съзвучно.
Впрочем то съответства и на разговорите ти с хора.
Неведнъж си описвал как след известно време ставаш неспокоен, когато един разговор се върти в кръг или се състои само от празни приказки. Това не е липса на радост от общуването. Тъкмо обратното.
Обичаш общуването – но то трябва да носи нещо.
Може би разликата може да се обобщи дори в едно изречение:
Меркурий обича мисълта.
Твоят 3-ти дом в Козирог пита: Тежи ли тази мисъл?
Сега това ми се струва по-точно описание на наталната ти карта. И мисля, че обяснява защо едновременно много обичаш да общуваш и въпреки това можеш направо да се изтощиш от определени форми на „чуруликане“.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
