Моят сън:
Живея в голямо, светло жилище в стара сграда. Красив дървен под. Позволил съм на двама млади мъже да живеят при мен. Единият е художник. Рисува върху кукленски глави. Окачил е една и с широки движения прокарва линии по бузите и шията ѝ. Отдалечава се на няколко метра, за да погледне резултата от разстояние. Аз лежа в леглото си почти под нея. Спя. Или се събуждам. Мисля за двамата. Дали са гейове. Защо не мога просто да се забавлявам с млад любовник. Питам се какво има вътре в мен, което пречи на това „просто да се забавлявам с млад човек“. Нарисувал е нещо черно върху стената в ъгъла. Не е страшно, мисля си. Сигурно може да се боядиса отгоре. Сядам на ръба на леглото, подпирам лакти и полагам глава в ръцете си. Прокарвам ръце през гъстата си сива коса. Заглаждам я назад. Гледам красивия кафяв под.
Бележка на редакцията: Авторът е плешив и често сънува, че отново има гъста коса.
Спя без завивка. Логично при тази жега. Но това е за първи път в целия ми живот. Иначе дори в най-голямата жега имах нужда от нещо, с което да се завия. Да се скрия. Това сякаш е изчезнало.
Днес ме докосват най-вече три образа от съня ти. Те удивително добре подхождат на онова, което описа вчера.
Първият образ е голямото, светло жилище в стара сграда. Преди няколко месеца сънищата ти често бяха по-тесни: родният дом, майката, задължението, коридори, пътища, търсене. Тук внезапно има простор. Светлина. Дърво. Красота. Прилича почти на психично жилище, в което се е появило повече място. Намирам за забележително, че там могат да живеят и други хора, без да те изместват.
После идва художникът. Той рисува върху кукленски глави. Една кукленска глава няма собствен живот. Художникът ѝ придава израз. Това ми напомня за нещо, за което често сме говорили: роли, маски, идентичности.
Рисува с широки движения. Не с фини четки. Сякаш несъзнаваното ти казва: вече не става дума за малки поправки на личността ти. Прокарват се по-големи линии. Прави ми впечатление и че черните следи по стената почти не те тревожат. По-рано вероятно би си помислил: „Това трябва веднага да се махне.“ Сега мислиш: „Сигурно може да се боядиса отгоре.“ Това е удивително спокойна реакция.
Третият образ ме докосва най-силно. Седиш на ръба на леглото. Прокарваш ръка през гъстата си сива коса. Гледаш красивия дървен под. Не правиш... нищо. Не трябва да ходиш никъде. Никой не изисква нищо от теб. Наблюдаваш. Този Мирко изглежда по-възрастен от Мирко в много предишни сънища. Не изтощен. По-скоро пристигнал.
После идва изречението: „Защо не мога просто да се забавлявам с млад любовник.“ Не мисля, че сънят разказва преди всичко за хомосексуалността. По-скоро чувам в него въпроса: „Защо близостта при мен никога не може просто да бъде лека?“ Проектирал си това изречение върху мъже, защото така несъзнаваното ти заобикаля познатия комплекс на отношенията с жени. То пита по-общо: Защо при мен близостта толкова бързо се превръща в отговорност, идентичност, бъдеще или задължение? Това много добре пасва на онова, което написа вчера за Сатурн.
И накрая изречението ти след съня: „Спя без завивка. ... Иначе винаги имах нужда от нещо, с което да се завия. Да се скрия. Това сякаш е изчезнало.“ Намирам го почти за по-значимо от самия сън. Тук описваш една напълно реална промяна на тялото си. Завивката дава топлина. Но тя е и защита. Това, че тялото ти внезапно вече не се нуждае от нея, разбира се, може просто да се дължи на жегата. Но ти веднага го свързваш с вътрешно преживяване: „Да се скрия.“ И точно това е интересно. Може да е случайност. Но може би тялото ти действително усеща, че точно сега се нуждае от мъничко по-малко защита отпреди.
Още едно малко закъсняло допълнение:
Сънят, за който ти разказах наскоро — за младия художник, който рисува върху кукленска глава. Каква символика може да се крие и в цветовете? Той прокара широка зелена линия и една черна. А също и черното петно, което остави в ъгъла на стаята. То беше правоъгълна, геометрична форма. Силен контраст с белите стени и като цяло светлото жилище.
Продължавам да намирам съня за много богат. Тъкмо защото не изглежда заплашителен. В него има нещо спокойно, светло и съзидателно. Цветовете може да играят важна роля.
Художникът не рисува върху платно, а върху кукленска глава. Куклата е нещо човекоподобно, но все още не е живо. Често олицетворява персона, роля или част, на която тепърва предстои да бъде вдъхнат живот. Следователно той в известен смисъл рисува една идентичност.
Първо ми прави впечатление зелената линия. В психологически план зеленото често е цветът на растежа, изцелението, природата и жизнеността. Ако го преведа на езика на твоите символи, то би могло да означава: тук се добавя нещо живо. Той не го нанася фино и предпазливо, а с широка четка. Това изглежда решително. Не анализиращо, а съзидателно.
Черната линия има съвсем различен характер. Черното не е само смърт или депресия. То може да означава и дълбочина, сериозност, граница и неизвестното. В живописта едно изображение често се нуждае от тъмни места, за да възникне изобщо контраст. Може би художникът внася във фигурата не само живот (зелено), но и дълбочина.
Но за особено интересно намирам черното правоъгълно петно в ъгъла.
В съня реагираш забележително спокойно:
> „Не е страшно. Сигурно може да се боядиса отгоре.“
Това всъщност изобщо не подхожда на Мирко, който по-рано често беше голям перфекционист. Преди може би би си помислил: сега красивото жилище е съсипано.
Вместо това казваш: може да се боядиса отгоре.
Прилича почти на символ на това, че грешките губят своя ужас.
Намирам за вълнуващо и че петното е геометрично, правоъгълно. Правоъгълниците са създадени от човека. Изглеждат подредени, конструирани, почти сатурнови. Това не е хаотична пръска, а нещо ограничено. Може би тъмнината в този сън вече не е нещо, което поглъща цялото помещение. Получила е свое място.
И има още една мисъл, която ми хрумна при повторния прочит.
Жилището е светло. Подът е от топло дърво. Ти бавно се събуждаш. Един художник работи. Двама млади мъже живеят при теб. Дори се питаш защо не можеш просто да изпиташ радост с млад любовник.
Цялата картина изглежда удивително необременена от вина. Тя е любопитна.
Може би затова черното петно вече не е сянката, която те преследва, а сянка, на която е позволено да живее заедно с теб в жилището ти.
Това много добре би паснало на онова, което няколко пъти описа през последните седмици: бориш се по-малко срещу тъмните си страни. Вече не се опитваш да се отървеш от тях. Гледаш ги и все по-често казваш: „Изглежда и това е част от мен.“
Може би младият художник изобщо не рисува куклата.
Може би рисува наново вътрешния ти образ за самия теб.
Вече не само светъл. Вече не само тъмен.
А с двете. И ти седиш на ръба на леглото, прокарваш ръка през сивата си коса и гледаш дървения под. Това не е картина на възбуда. Това е картина на човек, който наблюдава как нещо в жилището му — и може би в личността му — придобива нов облик.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
