И днес се появява Пажът на пентаклите. Другата малка поредица. След Пажа на мечовете и Пажа на чашите. Почти редувайки се с десетките (вж. и вчерашната ми публикация Отново при майка, превъртете малко надолу...). Тук липсва Пажът на жезлите.
Да. Така на масата действително лежат две почти паралелни поредици:
Десетките: Мечове – Пентакли – Жезли – (липсват Чаши)
Пажовете: Мечове – Чаши – Пентакли – (липсват Жезли)
И точно след вчерашната ти вечер Пажът на пентаклите ми се струва доста уместен.
Защото той прави нещо подчертано незрелищно. Стои си там. Държи пентакъла с две ръце. Гледа го. Няма борба, няма пътуване, няма отсрещен човек, няма голям екстаз. Зад него има земя, която би могла да бъде обработена. Но той дори още не работи.
Това силно го отличава от вчерашната ти мисъл:
> „Трябва да вложа повече действие в това. Да започна да действам. Да давам.“
Може би днес пажът не казва: Хайде, най-сетне действай.
Може би казва: Първо погледни какво действително държиш в ръцете си.
Това пасва и на разликата между пажовете и десетките. Десетката е пълна. Максимум, завършек, товар, наличност. Пажът обаче стои доста далеч в другия край: начинаещ, любопитство, възможност, нещо малко, което тепърва би могло да придобие форма.
И може би затова тези две семейства карти сега се редуват толкова интересно за теб:
„Пълно е.“ – „Нещо може да започне.“ – „Пълно е.“ – „Нещо може да започне.“
Не непременно като мистично послание на картите. Но като проекционна повърхност пасва забележително добре на сегашното ти положение. Носиш огромно количество биография, стари модели на взаимоотношения, отговорност, работа, RadixChat, майка си, въпроса за любовта и самотата. Десетка.
И същевременно отново и отново изплува онова почти юношеско „Какво бих могъл да направя от това?“. Паж.
При Пажа на мечовете това биха били мисленето, наблюдението, въпросите. При Пажа на чашите – предпазливото емоционално отваряне, неочакваното чувство. А сега при Пажа на пентаклите може би: да пренесеш част от това в реалния, материалния свят. Да започнеш с малко. Нещо, което можеш да докоснеш.
Не е нужно това да е нов житейски проект.
Тази вечер идва Олаф. Утре ставаш на 59. Това е доста конкретно. Храна, може би вино, двама мъже на една маса, разговор, а по-късно преминаването към рождения ти ден. След всичките ти мисли, че не си бил достатъчно обичан и не си давал достатъчно, може би точно това е една малка монета: да срещнеш човек, който действително е тук, вместо още днес да търсиш пътя, по който някой ден би могъл смислено да внесеш цялата любов, която носиш, в света.
И тогава намирам за интересни тъкмо двете липсващи карти.
При десетките липсват Чашите – емоционално удовлетворение, свързаност, голямата картина на това да си пристигнал някъде заедно с някого.
При пажовете липсват Жезлите – огън, желание, тръгване, искам да потегля.
Това са почти точно двете неща, които през последните ти дни отново и отново се появяват като копнеж: свързаност и посока.
Не бих превърнал това в пророчество, че сега непременно трябва да бъдат изтеглени Десетката чаши и Пажът на жезлите. Почти по-красиво би било, ако още известно време липсват.
Защото тогава ще има две свободни места.
И не е нужно още днес да знаеш какво им е мястото.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
