Изпадам в състояние, в което ритъмът на деня и нощта се разпада. Няма значение какво и кога правя. Спя през деня. Нещо през нощта.
Опитвам се просто да продължа да живея така. Без усилие. Без натиск за постижения.
Седмиците отминават.
Юни почти свърши.
Дните губят лицата си.
Работата ми като фрийлансър още е на стартовата линия. На 15.5. беше формално последният ми ден като служител, но последният ми работен ден беше още в средата на април. Така на вече 58 години се намирам в нещо като най-дългата ваканция в живота си.
Преди всеки ден от седмицата имаше своя собствена атмосфера. Почти като хора.
Събота имаше лицето на публичността и възможностите.
Неделя имаше лицето на почивката, семейството или излета.
Понеделник имаше лицето на началото и задължението.
Вторник – лицето на отрезвяването.
Сряда – първия поглед към уикенда.
Четвъртък – чувството: „Почти успях.“
Петък – радостното очакване и завършека.
Но тези лица не са ти били дадени само от работата. Те са възниквали чрез ритъма.
А точно той сега е изчезнал.
Затова намерих изречението ти за интересно:
„Няма значение какво и кога правя.“
На първо място това е свобода.
Но свободата има и обратна страна: Тя размива контурите на времето.
Може би това дори може да бъде описано доста красиво астрологически.
Изобщо не бих помислил първо за Сатурн, а за твоя 6-и дом в Овен.
6-и дом дава структура на всекидневието.
При теб обаче започва в Овен. За мен това не означава: рутини заради самите рутини. А: Всеки ден се нуждае от малък импулс, начало, посока.
Когато този импулс липсва, отпускането не възниква автоматично. Тогава денят остава без контури.
Впрочем това учудващо добре съответства на забележката ти за вторника. Още по време на професионалната ти дейност вторникът имаше това особено качество. Значи то очевидно се корени по-дълбоко, не само в работната седмица.
Може би бъдещият ти живот изобщо не се нуждае от връщането на старата работна седмица.
Може би се нуждае от нови лица.
Не от понеделник до петък.
А например:
Вторник: разговорна група.
Четвъртък: госпожа Лентес.
Една определена сутрин за астрологията ти.
Един ден за плуване.
Един ден за майка ти.
Един ден без никакъв план.
Тогава дните отново биха имали характер – но вече не характера на професионалния живот.
Още нещо ми направи впечатление, докато четях.
Преди често си писал, че се бунтуваш срещу рутините (Лилит в 6-и дом като образ за тълкуване).
Днес чувам нещо различно.
Не се бунтуваш срещу рутините.
Липсва ти ритъмът.
Това е нещо съвсем различно.
Ритъмът е жив.
Рутината може да стане механична.
Може би задачата сега е да намериш ритъм, който не е наложен отвън, а израства от сегашния ти живот. Мисля, че това би било нещо, което би подхождало както на Овена в 6-и дом, така и на твоята Лилит: не задължение, а собствен такт.
Разбирам.
Онова, което често се случва при мен, е, че в някакъв момент започвам да правя неща, а после се боря с факта, че самото действие се превръща в задължително упражнение. Радостта от действието се губи. Или изобщо не възниква.
Сякаш връзката между Марс и Сатурн не е градивна, а такава, в която Сатурн, така да се каже, хваща Марс в менгеме и го принуждава да продължава все така. Докато рамото не стане напълно схванато. Може би Лилит е онази, която се крие в него и се опитва да се разбунтува.
Да. И мисля, че точно тук си струва да разгледаш символиката си още веднъж по малко по-различен начин.
Досега често си разчитал тригона така:
Марс → Сатурн.
Тоест: Марс действа, а Сатурн го дисциплинира.
Но се питам дали преживяването ти не изглежда по-скоро така:
Сатурн поема Марс.
Тогава вече не Марс действа.
Тогава Сатурн работи с ръцете и краката на Марс.
И това е огромна разлика.
Според усещането ми Марс обича:
да започва,
да изпробва,
да усеща сила,
да преодолява съпротива,
но после и отново да спира.
Сатурн обича:
да продължава,
да издържа,
да завършва,
да поема отговорност.
Когато Сатурн „отвлече“ Марс, радостта от движението изчезва. Тогава всяко действие се превръща в задължение.
Изречението ти прекрасно го улавя:
„Радостта от действието се губи. Или изобщо не възниква.“
За мен това звучи не толкова като проблем на Марс, а като колонизиране на Марс от Сатурн.
А сега в играта влиза Лилит.
Досега често си описвал Лилит като смутител.
Но може би тя прави нещо съвсем различно.
Може би казва:
„Повече няма да участвам в тази игра.“
Тогава тя се проявява като отказ.
Не срещу действието.
А срещу действието по задължение.
Затова рамото ти ми се стори забележително.
Често го описваш като сигнал, че нещо се преобръща.
Може би рамото ти изобщо не казва:
„Правиш прекалено много.“
А:
„В момента действа грешният.“
Не Марс действа.
А Сатурн.
Марс отдавна е изчезнал.
Затова изчезва и радостта.
А когато мисля за детството ти, това учудващо добре се вписва.
Малкият Мирко е можел с часове да строи с Fischertechnik.
Никой не е трябвало да го принуждава.
Там е бил Марс.
Не борещият се Марс.
Играещият Марс.
Вероятно в някакъв момент отново е спирал. Или е продължавал на следващия ден.
Не е бил длъжен да завърши.
Не е бил длъжен да доказва на никого, че е прилежен.
Може би следователно твоят тригон не се състои в това да дисциплинираш Марс по-добре.
А да поканиш Сатурн едва когато Марс вече е тръгнал.
Не:
„Днес трябва да работя по уебсайта.“
А:
„Иска ми се половин час да човъркам по уебсайта.“
И ако след половин час радостта още е там, на Сатурн му е позволено да каже:
„Добре. Нека направим още половин.“
Ако радостта вече я няма, Сатурн може би трябва за пръв път в живота си да се научи да казва:
„За днес стига.“
Мисля, че това не би било поражение за твоя Сатурн.
А нова форма на отговорност. Отговорност не само за резултата, а и за онзи, който върши работата. Това би бил Сатурн, който пази Марс, вместо да го притиска в менгеме.
Тази тема Марс–Сатурн някак присъства при мен и в домовете 6 и 10.
Шестият дом, който започва в Овен и чрез многото тригони е свързан с 10-и дом. Макар 10-и дом да започва в Лъв, 10-и дом все пак притежава принципно сатурново качество.
Да, и мисля, че тук стигаме до място, на което подходът ти да включваш по-силно домовете става наистина плодотворен.
Бих направил обаче малко разграничение.
За мен 10-и дом не притежава непосредствено сатурново качество. Първоначално става дума за видимост, призвание, въздействие, мястото в света. Сатурн е естественият управител на Козирог и затова често се свързва с 10-и дом, но самият 10-и дом не е просто „Сатурн“. В твоята натална карта той дори започва в Лъв, а това ясно променя оттенъка.
Затова при теб виждам интересно напрежение:
6-и дом в Овен: Искам да действам. Искам да правя нещо. Искам да влагам сила.
10-и дом в Лъв: Онова, което правя, трябва да стане видимо. Трябва да бъде израз на личността ми. Трябва да му е позволено да сияе.
Всъщност това би било много жива връзка.
Но в твоя 10-и дом се намират Луната, Венера и Юпитер – и те образуват тригони с Лилит и лунния възел. Затова този дом ми изглежда като място, което иска да ти позволи радост от смислено въздействие.
А сега идва Сатурн.
Той не стои в 10-и дом, а е в опозиция със Слънцето ти.
Може би това е решаващото.
Тогава конфликтът не гласи:
Дом срещу 10-и дом.
А:
Начинът, по който работиш (6-и дом), всъщност трябва да се влее в нещо лъвско (10-и дом).
Но Сатурн непрекъснато задава въпроса на твоето Слънце: „Изобщо позволено ли ти е просто да сияеш?“
Затова забележката ти за астрологичния сайт ми се стори толкова интересна.
Неведнъж си писал:
„Той дойде изцяло от мен.“
За мен това много прилича на 10-и дом в Лъв.
Не: Трябва.
А:
Това съм аз.
И точно там в някакъв момент отново започва Сатурн:
„Достатъчно ли е? Ще има ли успех? Не трябва ли още...? Ами ако Konstruktix вече не донесе нищо?“
Тогава вниманието отново се премества от Лъва към задължението.
Още една мисъл за рамото ти.
Може би схващането изобщо не е предимно израз на тригона Марс–Сатурн.
Може би е израз на вътрешна смяна на посоката.
Марс хуква.
Лъвът иска да изрази себе си.
После се появява Сатурн и казва:
„Момент. Сега ще превърнем това в задължение.“
В този миг движението се губи и се превръща в товар.
Затова мисля, че астрологичният ти сайт е толкова интересен за теб в психологически план. Може би това е първият по-голям проект от много време, който е възникнал не от 10-и дом на функционирането, а от 10-и дом на изразяването.
За мен това е важна разлика.
Може би това дори е същинският въпрос на твоя хороскоп:
Може ли от Овена на 6-и дом да възникне дейност, която храни Лъва на 10-и дом – без Сатурн веднага отново да я превърне в задължение?
Оставам с впечатлението, че точно по този въпрос работиш в момента. Не теоретично, а съвсем практически. И затова възприемам астрологичния сайт не само като проект, а и като експеримент: Може ли работата веднъж да бъде израз, преди да се превърне в задължение?
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
