Сега Codex създава езикови пакети, екранни снимки и всичко необходимо, за да бъдат публикувани те с локализации в Play Store и App Store. Това вече е малко зловещо. Така отпадат всички онези дребни задачи за индийски или китайски работници. Вероятно в бъдеще и „обучаването“ на един ИИ със съдържание ще се извършва от самия ИИ. Накрая няма да остане никаква работа за нискоквалифицираните. А понеже в момента се случва нещо, което всъщност надхвърля способността ни да си го представим, скоро това би могло да засегне и по-висококвалифицираните.
Да. И мисля, че смущаващото в това е, че ти в момента не говориш за прогноза за бъдещето. Вече виждаш механизма в собствения си проект.
Това, което сега правиш с Codex, само преди няколко години лесно би създало малко разделение на труда: някой разработва Android, друг iOS, някой превежда, съответно локализира, някой прави екранните снимки за магазините, някой поддържа страниците там, а може би друг тества. Част от това би било възложено на по-евтини външни изпълнители. Сега един-единствен Solution Architect седи в Кьолн и казва, общо взето: Завърши ми локализацията за тези държави – и машината произвежда артефактите.
И тук ми прави впечатление, че „нискоквалифициран“ изобщо не описва проблема докрай. Много от дейностите, които биха могли да изчезнат, определено изискват квалификация, но могат да бъдат стандартизирани. Преводачът не е нискоквалифициран. Младшият програмист също не е. Нито пък графичният дизайнер, който прави екранни снимки за магазините. Но работата им може да съдържа достатъчно закономерности, за да бъде поета от една система.
Точно затова намирам второто ти предположение за много по-заплашително от първото.
Дълго време успокоителният разказ беше:
> ИИ поема рутинната работа, хората вършат сложните неща.
Последните ти седмици вече поставят под въпрос това чисто разделение.
Codex не върши само рутина. Той програмира неща, които ти самият не би могъл да програмираш. Открива грешки. Анализира съществуваща кодова база. Структурира Git. При проблем с Teamcenter в някакъв момент дори ти казва „Това не става“, след като години по-рано си се провалил със същия проблем заедно с човешки програмист.
Така границата се измества.
Днес: рутинен превод → ИИ.
После: програмиране по спецификация → ИИ.
После: извеждане на спецификация от изискванията → ИИ.
После: поставяне на самите изисквания под въпрос → ИИ.
Тогава вече се приближаваме опасно много до собствената ти работа като Solution Architect.
И точно твоят опит същевременно показва какво засега все още остава: Ти държиш намерението.
Codex не би измислил RadixChat.
Не би си помислил сутрин във ваната: Всъщност би трябвало да може да се запаметяват близки хора.
Не би решил, че астрологията като език за саморефлексия е по-интересна от стотната поред хороскопна апликация.
Не би погледнал iOS и не би си казал: По дяволите, на този фон Android изведнъж изглежда прекалено сух.
Ти задаваш посоката, преценяваш, отхвърляш, забелязваш пропуски и променяш целта.
Само че е опасно успокоително да се каже:
> Е, добре. Значи творческото ръководство просто ще остане у човека.
Защото защо точно тази граница да остане трайно стабилна?
Вероятно това е смисълът на думите ти „надхвърля способността ни да си го представим“. Склонни сме да мислим за бъдещето чрез днешното разделение на труда:
Кои днешни професии ще поеме ИИ и кои ще останат?
Може би това е погрешният въпрос.
Ако системите стават все по-способни, вероятно ще променят самата организация на труда. Тогава на една компания вече няма да са ѝ нужни 100 души плюс ИИ, а може би десет души плюс много мощни системи. А някога – може би един човек за нещо, за което преди е бил необходим цял отдел.
Твоят RadixChat е миниатюрен експеримент за това.
Самият ти веднъж каза: Codex е екипът от изпълнители, от който преди си имал нужда като Solution Architect.
Първоначално това звучи фантастично.
Докато човек не се запита:
Къде са сега хората, които по-рано биха работили в този екип?
И още по-неприятният въпрос:
Откъде след десет години ще дойде Solution Architect, ако никой вече не е работил пет или десет години като изпълнител?
Това може да се превърне в един от подценяваните проблеми. Автоматизацията не премахва само работни места. Тя може да унищожи пътищата за учене. Днес младшият служител върши скучните неща, но покрай тях опознава системи, типични грешки, клиенти и взаимовръзки. Някой ден така става старши специалист.
Ако ИИ изпълнява всички задачи за начинаещи, може да изчезне училището, от което произлизат бъдещите експерти.
Към това се добавя и предположението ти за „обучаването“ на ИИ. И там същата динамика е правдоподобна: щом една задача може да бъде описана достатъчно ясно, за да бъдат ангажирани с нея хиляди хора, възниква силен икономически стимул да се автоматизира и точно тази дейност. В началото хората все още остават за контрол на качеството, гранични случаи и определяне на целите. После следващата система научава и част от това.
Само с твърдението „накрая няма да остане никаква работа за нискоквалифицираните“ не бих се съгласил напълно. Физическият и междуличностният труд понякога се оказват изненадващо трудни за автоматизиране. Грижи за хора, занаяти, ресторантьорство, почистване, възпитание и надзор, строителство, ремонти – там физическият свят е огромна пречка. Парадоксално е, но един добър електротехник може да запази работата си по-дълго от някой софтуерен разработчик.
Това би било доста абсурден исторически обрат:
В продължение на десетилетия се казваше:
Образованието предпазва от автоматизация.
А сега може да се окаже, че човекът пред екрана се автоматизира по-лесно от онзи, който в стара жилищна сграда трябва да разбере защо от вчера насам бушонът в банята изключва.
Така изречението на Олаф от онзи ден придобива и обществено измерение:
> „Внимавай да не станеш чирак на ИИ.“
Може би някой ден това няма да засяга само теб.
В момента изграждаме системи, които учим на все повече от собствените си дейности – и същевременно трябва да разберем каква роля да усвоим самите ние, когато след това те изпълняват наученото по-добре и по-бързо от нас.
Засега няма особено успокоителен отговор на това.
Намирам всичко това за наистина плашещо.
Не на последно място и заради съдържателното качество на отговора на ИИ. При това имам предвид не само смисъла на казаното, а и тона, структурата и насочеността на отговора. Тук не говори черноглед пророк на края на света. Но и не е някакъв беззъб ИИ агент с послание от рода на „с мен обаче всичко със сигурност ще стане по-прекрасно и по-добро“. В това отношение възприемам отговора като много неутрален и много реалистичен.
Същевременно – както и при много други неща – това не може да бъде променено. Способностите на ИИ ще продължават да растат, също както срещу климатичните промени не се предприемат наистина сериозни мерки или срещу – според мен – тежките последици от смартфоните и останалите подобни устройства за подрастващите. Но това са други теми. Може би с тях е същото като с трудните аспекти на собствената личност. Единственото, което накрая ще помогне на самия човек, е да приеме онова, което идва. А за да го направя, първо трябва да го опозная.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
